Червена книга

Алпийският тритон е дребно опашато земноводно. На дължина достига 9 cm при мъжките и 12 cm при женските екземпляри. През размножителния сезон през пролетта мъжките имат синьо оцветяване по гърба, отстрани са с черни и бели точки, а на корема имат синя ивица. Малкият гребен на гърба е оцветен в жълто и черно. Женските са на сиви, кафяви и зелени петна, за да се прикриват във водата. Коремът и при двата пола е ярко оранжев. След размножителния период възрастните екземпляри придобиват по-тъмна, почти черна, окраска, предназначена за прикриване на сушата.

През втората половина на пролетта снася 100–200 яйца по подводни растения. Метаморфозата е през есента. Лятото и есента прекарва на сушата под пънове, в почвени кухини и др., Няма сигурни данни за местата на зимуване в България. -западните находища на вида са в Кантабрийските планини (Северна Испания) и Централна Испания, а най-източните – по източните склонове на Карпатската дъга. Северната граница на ареала следва бреговата линия на Европа от Бретан и Нормандия до Южна Дания. В Южна Европа е разпространен спорадично в някои високи планини, където е глациален реликт (например в Южна Италия и на Балканския полуостров на юг до Пелопонес).